Много от бебетата се съпротивляват, когато ги слагаме за сън. Тогава, често си задаваме въпросите „Дали  аз правя нещо погрешно?“, „ Защо пак не иска да спи?“, „Какво става?“. Ние го люлеем, пеем, шъткаме, кърмим за приспиване и какво ли още не, но отказът е категоричен. Защо?

Отказът от сън, може да бъде поради много причини. От голямо значение е и възрастта на детето.

• Когато бебето е новородено или в първите си месеци, от особено значение за добрия сън и лесното приспиване, е важно да съумеете да разпознавате признаците на умора в детето. Както и да го слагате за сън, когато ги забележите. Така нареченото „прозорче“ за сън, когато бебето може да заспи лесно и спокойно, се „отваря“ за кратко, и когато го изпуснем, приспиването става трудно и дълго. Първите 3-4 месеца е много важно, да се стараем да не преуморяваме бебето и да следим за тези признаци. Честите скоковете в растежа, също не са пренебрегване. Но ако това е единствения фактор, то проблемите ще преминат за около седмица.

• При децата над 5 месечна възраст, по-трудно се забелязват признаците на умора, спрямо новородените. Ако не разпределите правилно интервалите на будуване, нямате тихи занимания и ритуал за сън, то тогава може да срещнете протест при всяко приспиване. На тази възраст, децата понякога, проявяват признаци на скука, вместо на умора. Тогава, ние майките, започваме да приспиваме детето, но срещаме усмивка или голям протест. Препоръчително е да намерите подходящите интервали на будуване за вашето дете, като изградите добра хигиена на съня. Преходът, към по-малко дремки, също временно може да повлияе на съня на вашето дете.

• Бебетата между 7-10 месечна възраст, правят преход от 3 към 2 дневни дремки. Понякога това създава, временен дисбаланс в съня, но след прехода, в повечето случаи, нещата се регулират. Когато детето премине на 2 дневни дремки, с лекота, можете да създадете един по-стриктен режим, който да съответства на нуждите на вашето дете.

Препоръчително е да обръщате внимание на:

• Общата продължителност на дневните дремки;
• Интервала на будуване- твърде кратък или дълъг;
• Успокоението преди сън;
• Времето на ставане сутрин;
• Продължителността на нощния сън;
• Скок и регресия в съня;
• Сепарационна тревожност;

• С децата над година и половина, е необходимо да работим повече психологически, като активно надграждаме тихите занимания и ритуала за сън. Колкото повече децата растат и придобиват нови умения, толкова повече време им е необходимо, за да се успокоят преди сън. Те искат да бъдат все по-самостоятелни, но в моментите на успокоение имат най-голяма нужда от нас. Връзката дете-родител, значително се задълбочава. Тук важен момент е, да отстояваме въведените правила, които детето да спазва. Последователността и увереността на родителите, дават значително спокойствие на детето.